Мозъкът е създаден да бъде нетворчески, да формира устойчиви мисловни модели.

Логическото мислене стандартизира и улеснява бита, обяснява и потиска човешката първичност, задава по-извисена вторична рамка на живота. Логиката ни помага да  анализираме, да приоритизираме, да планираме. Уловката на логическото мислене обаче се крие в неговата последователност и липса на спонтанност, които задават равномерна, но мудна скорост на общочовешко развитие. Логическото мислене е предпоставка за усвояване на знания, но не и за скоростно формиране на генерално нови. Креативността е мисловен скок/хиперпреход, чрез който се създават нови стойности.

 

Постиженията са следствие на творческо мислене. Българската образователна система е проводник на логическото. Тя не възпитава и не насърчава създаване на нови идеи. Творчеството се свежда до часове по рисуване, музика, танци, в чиято основа са заложени възпроизводителни, интерпретативни, но не и съзидателни принципи. Друг проблем е ориентацията на образователната система към осигуряване на теоретично познание, а не на практически умения, които да отключват и насърчават творческото начало в ученика. Според институциите, за да се адресират тези проблеми, е необходимо преосмислянето на начина на поднасяне на учебния материал и подобряване на баланса между теоретична подготовка и практически задачи; повече свобода при изработването на учебни програми и избора на направления от страна на учениците и създаване на по-добри условия за обучение и работа на преподавателите.

 

Заедно с директора на бургаската гимназия с преподаване на английски език „Гео Милев” – г-жа Милена Андонова, се опитахме да потърсим алтернативно решение на проблема. В диалога съзряхме възможност за пропукване на схоластичния образователен модел и за развиване на творчески навици на ума.  Г-жа Андонова сподели с нас идея за създаване на творческа стая, която да стимулира обогатяването на учебната програма, да даде свобода на учебния процес, да подтикне преподавателите към нестандартни методи на поднасяне на учебния материал, а учениците към творческо мислене.   

 

За постигането на тази цел проектът стъпи върху теорията за латерално мислене на малтийския философ, номиниран за нобелова награда - Едуард де Боно, и собствения ни опит на творци. Според тази теория латералното/творческото мислене не е вродена способност, а умение, което може да се усвои чрез дисциплиниран и систематичен подход. Посредством него учениците се научават да движат мисълта си „напряко”, да съчетават идеи, които не са били съчетаеми до момента, с други думи - да решават проблеми, мислейки “outside the box” (извън установените рамки). Методиката за развиването на латерално мислене у учениците включва забавни елементи (игри) и създава условия за екипно мислене и работа. Към момента латералното мислене е слабо застъпено в образователната система в България и в този смисъл проектът е пионерен на национално ниво.

 

Пространствената организация и функционалното зониране на творческата стая по своя замисъл онагледяват структурата на креативния процес и спомагат за неговата реализация. Отделните зони подтикват учениците към самообучение, изследователска дейност, скоростно генериране и филтриране на идеи, както и осъществяване на тези идеи чрез екипна работа. Предложени са следните зони :

 

Зоната се характеризира с функционална флексибилност и възможност за индивидуална или групова активност чрез пренареждане на свободностоящи пуфове. В комбинация с меката настилка и мебелировка се създава усещане за свобода и неограниченост, които са ключови за пълноценното възприемане на информация.

Откритията са следствие на мисловно творчество, което е подплатено от съществуващо знание. В този смисъл латералното мислене не отрича логическото. Напротив – възползва се от неговите постижения, пречупвайки ги през нова самоорганизираща се информационна система. Зоната включва 14 работни места, оборудвани с таблети. Индиговите стени допълват усещането за безкрайност и неограничен информационен достъп.

Тази зона е функционално продължение на читателската зона, което позволява тяхното обединяване при необходимост. Характеризира се с мека мебел, маса с бяла дъска за записване на идеи, светлинно пано – латерална интерпретация на презумцията, че мозъкът е вселена и е способен да формира нови информационни системи и модели.

Чрез метален плик за писма учениците имат възможност да изпратят генерираните идеи до ръководството на гимназията и ученическия съвет. Така се гарантира устойчив диалог между ученици и учители. Металният плик е средство за косвена комуникация, подходящо и за една често срещана група - деца с креативно мислене и проблемна комуникация.

Последната зона създава връзката между теоретичното и прагматичното. Тя е необходима за материализирането на  абстрактната идея. Работна маса осигурява условия за екипна работа до 10 души. Масата е съставена от два компонента, които позволяват работа на две групи по 5 ученика.

 

 

Цветовото оформление на проекта е резултат от изследване на смисъла и въздействието на цветовете върху креативния процес. Цветовата схема включва индигово син, жълт и неутрално бежово-сив цвят. Вълната на жълтия цвят е относително дълга и стимулира правилното дишане. Това подпомага достъпа на кислород до мозъка, а с това се активизира мозъчната дейност. Жълтият цвят премахва негативността, дава увереност, повишава възприемчивостта към новото, стимулира творчеството, дисциплинираността, помага за постигане на концентрация. Индиговият цвят стимулира ясната мисъл, развива интуицията, изчиства ума, помага за самовглъбяване. Намалява пристъпите на истерия, мускулното напрежение.  Помага на недоверчивите, неспокойните, напрегнати деца.

 

Творческата стая е експеримент, за който времето и експлоатацията ще покажат до колко е успешен. Архитектурата и дизайнът сами по себе си са в състояние да облагородят и провокират творчески сетивата. Те са здрава основа за разгръщането на един неизследван от учениците начин на свето- и себеусещане. Теорията на де Боно е вече твърде комерсиална, но въпреки това тя предлага задълбочен път към развиване на творческото мислене. Творческата стая може да бъде ценен ресурс, ако на нея се погледне като на катализатор за идейно, сетивно, личностно, духовно израстване, както на ученици, така и на учители. Ако замисълът й се реализира, придобитите творчески навици  на ума ще помогнат на едно поколение да открие своя потенциал и изостри сетивата си за стойностните човешки творения. Което е предпоставка за създаване на  нови.  

 

 

арх. Галина Милкова